I won't always be patient and I won't alway be waiting for you to call... Just in case you have forgotten, I am human an humans do HAVE feelings. I am no exception
Someone told me "Love will all save us".. But how can that be, look what love gave us!
В моменти на неспасяемо отчаяние просто искам да изпея с пълно гърло: "Искам да те чукам, не искам да се влюбвам!", защото в такива моменти наистина не искам да се влюбвам, да съм влюбена....
Когато той е в лошо настроение аз го знам, усещам го още преди да съм го чула и видяла и тогава и аз изпадам в кофти настроение и света ми е крив, защото на него му е криво. А той не споделя с мен, не иска да ми каже какво му е. Редовния отговор на въпросите ми е "Нищо. Напълно нищо ми няма." Е как нищо?! Как, по дяволите, имаш смелостта да ми кажеш нищо? При положение, че аз виждам, че определено има нещо! Ядосва ме с този негов инат... Не искам да се опитвам да го променя, защото си го искам такъв какъвто е, само без ината, не в тази степен... Моля..
Събота. Август 2011. Extra hot day. И слушам музика, по-точно гледам клипове, забравила лаптопа в скута си. Пих кафе в приятна компания и внезапно адреналинът в мен преля. Имах чувството, че мога да направя всичко - от това да работя 12 часа без почивка до това да танцувам 12 часа без почивка. Всичко. Но установих, че жегата все по-упорито изцежда и последните останали ми сили затова беше време да се прибера на хладно. Така и сторих. И сега стоя в стаята си, с лаптоп в скута, който ме топли ( и това не е приятно ), слушайки любима музика и гледайки любими клипове. Ще кажете "и какво от това? Какъв е смисълът, за Бога, в това, което си написала?!".. Ще дам отговор.
Изгледайте този клип
и ми кажете защо всеки, абсолютно всеки път, когато го гледам, едва сдържам сълзите си? Песента ми е толкова любима, видеото е толкова истинско, като мини филм, като отражение на нечий живот... Обичам тази песен, обичам всички песни на Nickelback, както съм казвала на приятелите си ( и те винаги ми се смеят ) бих си продала бъбрека, за да отида на техен концерт! :D Представете си колко много ги обичам...
Та... мисълта ми беше ( преди да се отклоня драстично от нея ), че наистина харесвам такива клипове и песни, които имат някаква история, които са истински и те карат да поразмишляваш малко върху това какво имаш, какво си, какво искаш, за какво мечтаеш, какво си изгубил...
Поздравям ви с тази тук ^^ И нея я обичам ( what a surprise :D )
И ви пожелавам слънчев и изпълнен с усмивки следобед. И нека тези усмивки са предпоставка за още по-щастливи мигове довечера... Хммм
Не съм писала нищо ново наскоро ( освен пищови, които се оказаха useless and of no worthy point btw )... Нищичко! Само зубрене до спукване. Чак започвам да се чувствам тъпо от това, че трябва толкова много да уча, за да мога все пак да завърша годината някак. Единствените забавни неща от последните 2 - 3 седмици са 1) напрайхме една Planeta с аверите ( майна, така скоро не си бях отпускала душата, обещавам! ;д ) и 2) бенефиса на Коцето Видолов - честно, това беше най-хубавия мач, на който съм била EVER!
Та така.. Сега е 12.28 сутринта, след 4 часа трябва да ставам за даскало принципно, друг е въпроса, че още не съм си легнала, ама бичи.. айляк да е. Имам презентация за правене и доклад за учене.. Другарчето за презентацията го няма и така леееко и тактично почвам да се панирам от тоя факт, но както казах - бичи!
Айде майна, отивам да си заучавам репликите от доклада, пък вие ходете се наспете, че вече е понеделник.
Dedicated to the only person who've ever loved me, Hr. P. If you ever read this, I want you to know that I love you for everything you've done for me, every kiss, every hug, every single minute you've proved you loved me. One of the many things I feel sorry for is that I couldn't love you the same way you did... I hope you forgive me, I will be always be there for you, I promise.
29.01.2011
Inspired by recent events, tears and a song - 'Never Say Never' by The Fray.
Това е есето, за което бях писала преди време. Надявам се да ви хареса. Приятно четене! :)
When one person, a man or a woman, is sure that he or she has found their soulmate and has been with him for a long enough time, they both, the man and the woman, start thinking about getting married and living their entire life together. But what is more important than this desicion is whether the chosen one is the right one and whether he is able to satisfy all of our needs, to be loving and caring. There are two contrary opinions about which one is better - the one who thinks the same way as we do or the one who is just the opposite but, at the same time, is complementary to us. I think that there is no perfect option for our future husband or wife - there are pros and cons for both situations and it is up to us to cope with everything that does not satisfy us.
Firstly, most people think that the opposites attract each other and complement one another but I think that this is a private case of when one couple has been living as a family for years and the husbands are already used to the other's needs and know what the other would like or want, what he loves and desires. I do not fully sustain this statement because in my opinion when people are too different they cannot get over their personal needs so as to satisfy the other's. Of course, there are cases when opposites are so attracted by each other that the formed couple lives together forever.
Secondly, fewer people stand behind the statement that people who are the same as characters can live together as a married couple for a long time, but I am not one of those people. My opinion is that when a man and a woman carry the same or similar zodiacal signs they have almost the same needs, likes and dislikes - music, colours, food, style of clothing. And I think that this is of great importance when it comes to a marriage - if the couple does not think identically, I do not think that their relationship will last long, because they will always quarrel about petty things.
Marriage is a huge step in everybody's life and personally I think that the ideal partner everybody should look for is the one who is almost the same in character as ourselves.
неделя, 23 януари 2011 г.
Хей! Пак съм аз, онази, която преди пишеше редовно, но напоследък не намира време за хобито си...
Искам да споделя, че съм по къс ръкав, с къдрава коса, топло ми е и ме боли главата. Не че това е от такова голямо значение, но просто почувствах, че трябва да го споделя, някакси сама себе си да убедя, че споделянето в публичното пространство е донякъде не-вредно.
Както и да е, държа да отбележа, че написах най-доброто си есе на английски от началото на тази учебна година. Темата беше свързана с "Moll Flanders" на Daniel Defoe, която разглеждахме по английски последно, за брака и дали трябва да се омъжим / оженим за човек, който е със сходен на нашия характер или за човек, който се различава коренно от нас и общо взето ми се получи много добре.. хаха. Ако ми остане време може да го препиша и да го публикувам тук, но ... no idea whether I'm gonna do this.
Та, това беше основното, което исках да споделя с вас. :)
Пожелавам ви спокойна и приятна неделя и успешна седмица.
