Събота. Август 2011. Extra hot day. И слушам музика, по-точно гледам клипове, забравила лаптопа в скута си. Пих кафе в приятна компания и внезапно адреналинът в мен преля. Имах чувството, че мога да направя всичко - от това да работя 12 часа без почивка до това да танцувам 12 часа без почивка. Всичко. Но установих, че жегата все по-упорито изцежда и последните останали ми сили затова беше време да се прибера на хладно. Така и сторих. И сега стоя в стаята си, с лаптоп в скута, който ме топли ( и това не е приятно ), слушайки любима музика и гледайки любими клипове. Ще кажете "и какво от това? Какъв е смисълът, за Бога, в това, което си написала?!".. Ще дам отговор.
Изгледайте този клип
и ми кажете защо всеки, абсолютно всеки път, когато го гледам, едва сдържам сълзите си? Песента ми е толкова любима, видеото е толкова истинско, като мини филм, като отражение на нечий живот... Обичам тази песен, обичам всички песни на Nickelback, както съм казвала на приятелите си ( и те винаги ми се смеят ) бих си продала бъбрека, за да отида на техен концерт! :D Представете си колко много ги обичам...
Та... мисълта ми беше ( преди да се отклоня драстично от нея ), че наистина харесвам такива клипове и песни, които имат някаква история, които са истински и те карат да поразмишляваш малко върху това какво имаш, какво си, какво искаш, за какво мечтаеш, какво си изгубил...
Поздравям ви с тази тук ^^ И нея я обичам ( what a surprise :D )
И ви пожелавам слънчев и изпълнен с усмивки следобед. И нека тези усмивки са предпоставка за още по-щастливи мигове довечера... Хммм
Няма коментари:
Публикуване на коментар