Happy hundred!

Честит рожден ден на най-обичания български футболен отбор! Честито за издръжливостта, успехите и годините! Честити сто!

От една ваша върла фенка

БОТЕВ ПЛОВДИВ

Един отбор, станал част от живота на хиляди пловдивчани (а и не само), един отбор, съхранил „себе си“ през всичките тези години, отбор, който не се предава пред трудностите. ОТБОРЪТ! 

Един отбор,в едно сърце,
една любов в канарите,
не ще умре, не ще умре,
не ще умре, не ще умре!

И мъката и радостта ,
ще споделиме на света,
и нищо няма да ни спре,
не ще умре,не ще умре!

OCB

Вървя си аз по тротоара, гушнала папката си с едната ръка и придържаща чантата си с другата, спирам се до бордюра и се оглеждам за коли по пътя. Няма коли - мога да пресека. Пресякох благополучно (често се случва да изскочи някой бесен шофьор, представляващ потенциална заплаха за по-нататъшното ми съществуване) и съответно се разминах с още няколко пешеходци, също като мен пресичащи улицата. В първия момент не им обърнах внимание, но само момент по-късно вече бях приковала поглед в тях. Защо ли? Ами защото, без да искам, чух разговора им, който меко казано ме потресе. Та, ето диалога им (претендирам за абсолютната точност на думите!):

Дете 1: Абе брат, ако ти тряа по-голямо ОЦБ, моа ти дам. Сеш се, имам.
Дете 2: Да бе, да бе, хуу, окей, ше ми дадеш, щот аз няам и без тва никво.
Деца 3,4 и 5: Олее баси якото майна! Къде ше пушим бе, а?

Смея да наричам участниците в разговора „деца, защото на вид бяха не по-големи от 10-11-годишни. 4ти-5ти клас... Само не разбрах трева ли ще пушат или си свиват цигари? По-страшното е, че не знам кое е по-малкото зло, защото за едно 11-годишно дете не е нормално да пуши каквото и да било - дали цигари, наргиле, трева...wateva, не е нормално! Или пък е? Кажете!