Току що се замислих кога хората с блогове пишат в тях? Нямам предвид тези, които споделят творбите си, а онези, които просто си драскат нещо. И аз съм една от тях, всъщност, затова и се замислих по този иначе изключително незначителен въпрос.
Ако трябва да говоря единствено за себе си, то ще кажа, че аз пиша, когато съм объркана, разтроена, тъжна, нещастна... но не и когато съм щастлива. Защо ли? Защото, когато си щастлив няма нужда да описваш щастието си, ти просто си щастлив и света се смее заедно с теб. Но, когато нещо не е наред, всичко стои по различен начин. Трябва да излееш мъката си. Аз я "описвам", един вид.. Само че не винаги, всъщност много рядко. Трябва да съм с изключително силен прилив на емоции, за да пиша за чувствата си ... в блог. За Бога, та това е толкова нетипично за мен ! Аз споделям твърде малко неща с твърде малко хора 
Но, както става ясно, аз дори и в момента споделям, макар и това да е нещо маловажно...
Просто имах нужда да го напиша, не да го кажа на най-добрата си приятелка, а да го напиша, надявайки се, че никой няма да го прочете... Но, ако все пак някой се е зачел, да речем, в "това" тук, то моля да ме извини за нескопосаността на "това" и непоследователността на мислите, препускащи в главата ми. ;)

Не обичам.

Бях писала, че не мразя, само не харесвам... Очевидно не съм знаела, че мога и да мразя. Но не силно и не истински, а за кратко и слабо. Но, все пак... явно го мога, жалко, надявах се, че тази способност не ми е присъща, защото не обичам да мразя...
Какво мразя ли? Мразя да ми казват какво да правя, как да се държа, какво да мисля, какво да говоря,... Дължа го на зодията си - ЕдърРогатДобитък, позната още като Телец. И да, наистина мразя това ! Жалко е, че хората, които ме познават, знаят, че ... (добре, ще използвам други думи) не обичам да ми се налагат чужди навици, качества, действия, да ми се слагат думи в устата, да ме правят такава, каквато ме искат... м р а з я     го! И като че ли всички забравят този факт. Хора, разберете най-накрая, че като ми кажете "Направи това!", "Свърши онова!", "Отиди там!", "Приеми го по този начин!" не постигате желания ефект. НЕ ! Аз няма да "направя това" или да "свърша онова". Нито ще "отида там", нито "ще мисля еди-как си". Колко пъти трябва да говорим по този въпрос? Колко пъти трябва спокойно да обяснявам, че не можете да ми наложите какво да направя? Колко? Очевидно доста...

Have you ever

Have you ever felt the misery around you?
Have you ever touched the sadness inside you?
Have you ever wanted to be like someone else?
Have you ever needed to feel like someone cares?
Have you ever tried the taste of sin?
Have you ever heard the voice within?
Have you ever watched a firend to cry?
Have you ever flied above the sky?
Have you ever asked you why,
why you always feel like you die?
Die cause you're all alone
and can't find your place, your home?
You need to track your space for being
and when you open it, it's time you started living!

_______________________________________

mine.

Обичам.
Обичам предмети, животни, хора, моменти, спомени...
Не мразя.
Просто не харесвам.
Не харесвам хора, плодове, 40о на сянка...
Обичам повече от всичко друго, което правя. 
И обичам много.
Ревнувам почти толкова, колкото обичам.
И не спя с плюшени играчки.