Току що се замислих кога хората с блогове пишат в тях? Нямам предвид тези, които споделят творбите си, а онези, които просто си драскат нещо. И аз съм една от тях, всъщност, затова и се замислих по този иначе изключително незначителен въпрос.
Ако трябва да говоря единствено за себе си, то ще кажа, че аз пиша, когато съм объркана, разтроена, тъжна, нещастна... но не и когато съм щастлива. Защо ли? Защото, когато си щастлив няма нужда да описваш щастието си, ти просто си щастлив и света се смее заедно с теб. Но, когато нещо не е наред, всичко стои по различен начин. Трябва да излееш мъката си. Аз я "описвам", един вид.. Само че не винаги, всъщност много рядко. Трябва да съм с изключително силен прилив на емоции, за да пиша за чувствата си ... в блог. За Бога, та това е толкова нетипично за мен ! Аз споделям твърде малко неща с твърде малко хора 
Но, както става ясно, аз дори и в момента споделям, макар и това да е нещо маловажно...
Просто имах нужда да го напиша, не да го кажа на най-добрата си приятелка, а да го напиша, надявайки се, че никой няма да го прочете... Но, ако все пак някой се е зачел, да речем, в "това" тук, то моля да ме извини за нескопосаността на "това" и непоследователността на мислите, препускащи в главата ми. ;)