Айде беее, писна ми да ги чакам тия прословути резултати от изпита! Да излизат по-бързо вече, че ми писна

Happy hundred!

Честит рожден ден на най-обичания български футболен отбор! Честито за издръжливостта, успехите и годините! Честити сто!

От една ваша върла фенка

БОТЕВ ПЛОВДИВ

Един отбор, станал част от живота на хиляди пловдивчани (а и не само), един отбор, съхранил „себе си“ през всичките тези години, отбор, който не се предава пред трудностите. ОТБОРЪТ! 

Един отбор,в едно сърце,
една любов в канарите,
не ще умре, не ще умре,
не ще умре, не ще умре!

И мъката и радостта ,
ще споделиме на света,
и нищо няма да ни спре,
не ще умре,не ще умре!

OCB

Вървя си аз по тротоара, гушнала папката си с едната ръка и придържаща чантата си с другата, спирам се до бордюра и се оглеждам за коли по пътя. Няма коли - мога да пресека. Пресякох благополучно (често се случва да изскочи някой бесен шофьор, представляващ потенциална заплаха за по-нататъшното ми съществуване) и съответно се разминах с още няколко пешеходци, също като мен пресичащи улицата. В първия момент не им обърнах внимание, но само момент по-късно вече бях приковала поглед в тях. Защо ли? Ами защото, без да искам, чух разговора им, който меко казано ме потресе. Та, ето диалога им (претендирам за абсолютната точност на думите!):

Дете 1: Абе брат, ако ти тряа по-голямо ОЦБ, моа ти дам. Сеш се, имам.
Дете 2: Да бе, да бе, хуу, окей, ше ми дадеш, щот аз няам и без тва никво.
Деца 3,4 и 5: Олее баси якото майна! Къде ше пушим бе, а?

Смея да наричам участниците в разговора „деца, защото на вид бяха не по-големи от 10-11-годишни. 4ти-5ти клас... Само не разбрах трева ли ще пушат или си свиват цигари? По-страшното е, че не знам кое е по-малкото зло, защото за едно 11-годишно дете не е нормално да пуши каквото и да било - дали цигари, наргиле, трева...wateva, не е нормално! Или пък е? Кажете!

Rejection

I won't be always waiting, 

I won't be always quiet.

I'll start my kind of playing,

I'll make a riot.

I will be patient for a while

and won't do a misery,

but if you still don't give a damn

I'll show you what my rage could be.

I'm not a brainless doll

who will let you play and leave.

Believe me, not at all,

I'm hurt and you don't see.

I'm used to be rejected

by all the people I love, 

used, but not attracted,

I wanted you to know.

28.09.2011

I won't always be patient and I won't alway be waiting for you to call... Just in case you have forgotten, I am human an humans do HAVE feelings. I am no exception

Take a breath...

Someone told me "Love will all save us".. But how can that be, look what love gave us!

В моменти на неспасяемо отчаяние просто искам да изпея с пълно гърло: "Искам да те чукам, не искам да се влюбвам!", защото в такива моменти наистина не искам да се влюбвам, да съм влюбена....
Когато той е в лошо настроение аз го знам, усещам го още преди да съм го чула и видяла и тогава и аз изпадам в кофти настроение и света ми е крив, защото на него му е криво. А той не споделя с мен, не иска да ми каже какво му е. Редовния отговор на въпросите ми е "Нищо. Напълно нищо ми няма." Е как нищо?! Как, по дяволите, имаш смелостта да ми кажеш нищо? При положение, че аз виждам, че определено има нещо! Ядосва ме с този негов инат... Не искам да се опитвам да го променя, защото си го искам такъв какъвто е, само без ината, не в тази степен... Моля..

И все пак, Love will all save us... ;)

Power

Nails in green
lids in black.
See that gleam? -
It's me who spark.

Smile that never sets,
lust you won't forget,
confidence that never breaks -
make moves I won't regret.

You try to break me -
you hit a wall.
Wanna taste me -
you'll never know!

I have my power,
my strength and might.
Don't need your flowers,
plea or pride.

[20.08.2011]

Приличаш ми на някой, който чаках досега...

И ако този път си ти няма ли силно да боли?

Мислих много дълги нощи, чаках досега. Мога да те чакам още....

Каризма - За любовта ( Но не сега )

Would you live each moment like it's your last? [ ... или, казано накратко, размисли. ]

Събота. Август 2011. Extra hot day. И слушам музика, по-точно гледам клипове, забравила лаптопа в скута си. Пих кафе в приятна компания и внезапно адреналинът в мен преля. Имах чувството, че мога да направя всичко - от това да работя 12 часа без почивка до това да танцувам 12 часа без почивка. Всичко. Но установих, че жегата все по-упорито изцежда и последните останали ми сили затова беше време да се прибера на хладно. Така и сторих. И сега стоя в стаята си, с лаптоп в скута, който ме топли ( и това не е приятно ), слушайки любима музика и гледайки любими клипове. Ще кажете "и какво от това? Какъв е смисълът, за Бога, в това, което си написала?!".. Ще дам отговор.

Изгледайте този клип

и ми кажете защо всеки, абсолютно всеки път, когато го гледам, едва сдържам сълзите си? Песента ми е толкова любима, видеото е толкова истинско, като мини филм, като отражение на нечий живот... Обичам тази песен, обичам всички песни на Nickelback, както съм казвала на приятелите си ( и те винаги ми се смеят ) бих си продала бъбрека, за да отида на техен концерт! :D Представете си колко много ги обичам...
 Та... мисълта ми беше ( преди да се отклоня драстично от нея ), че наистина харесвам такива клипове и песни, които имат някаква история, които са истински и те карат да поразмишляваш малко върху това какво имаш, какво си, какво искаш, за какво мечтаеш, какво си изгубил...

Поздравям ви с тази тук ^^ И нея я обичам ( what a surprise :D )

И ви пожелавам слънчев и изпълнен с усмивки следобед. И нека тези усмивки са предпоставка за още по-щастливи мигове довечера... Хммм

Tired and lazy and bored and sleepy...

Не съм писала нищо ново наскоро ( освен пищови, които се оказаха useless and of no worthy point btw )... Нищичко! Само зубрене до спукване. Чак започвам да се чувствам тъпо от това, че трябва толкова много да уча, за да мога все пак да завърша годината някак. Единствените забавни неща от последните 2 - 3 седмици са 1) напрайхме една Planeta с аверите ( майна, така скоро не си бях отпускала душата, обещавам! ;д ) и 2) бенефиса на Коцето Видолов - честно, това беше най-хубавия мач, на който съм била EVER!

Та така.. Сега е 12.28 сутринта, след 4 часа трябва да ставам за даскало принципно, друг е въпроса, че още не съм си легнала, ама бичи.. айляк да е. Имам презентация за правене и доклад за учене.. Другарчето за презентацията го няма и така леееко и тактично почвам да се панирам от тоя факт, но както казах - бичи!

Айде майна, отивам да си заучавам репликите от доклада, пък вие ходете се наспете, че вече е понеделник.