Music?

Sing something new, I've nothing left
I can't face the dark without you
There's nothing left to lose, the fight never ends
I can't face the dark without you


Супер много се зарибих по тая песен! Аз съм влюбена в нея от момента, в който излезе, обаче напоследък само нея си въртя *music*

Holding the hand that holds me down
I forgive you, forget you, the end

 На Breaking Benjamin e, Without You, албумът е Dear Agony 2009 - адския албум! Няма слабо парче, здраво звучене, уникални вокали, страхотен е просто! Въобще, всички албуми, които излязоха през 2009 са адски добри. На Nickelback - Dark Horse, Breaking Benjamin - Dear Agony, Three Days Grace - Life Starts Now, Skillet - Awake and Alive и въобще всички останали ... нямам думи ( а аз обикновено имам думи ;D ) 
Специален поздрав с I Will Not Bow ( Breaking Benjamin ) - 

I will not bow, I will not break
I will shut the world away
I will not fall, I will not fade
I will take your breath away

Ох... още една страхотна песен, страшно ме зарежда м/у другото ;)

have a nice day/ night/ whatever

Удовлетворението или одобрението ?

                Всички ни учат да бъдем добри хора, да вършим полезни за обществото дела, да помaгаме безкористно и най - важното - да бъдем себе си във всеки един такъв момент. Но как да бъдеш себе си, когато си задължен да правиш нещо, което не желаеш? Как да помогнеш на някого, когото не харесваш или не познаваш? Само за да получиш одобрението на хора, с които не общуваш и на общество, което е ограничено до един егоистичен кръг от лицемерни личности? Ако това е причината, то тогава съжалявам, но ти си поредната жертва на това затворено в себе си общество, обсебено от мания за съвършенство, което, разбира се, трудно може да бъде постигнато. Наистина ли искаш да бъдеш част от всичко това?
 
                Човекът е личност, човекът е творец, който създава, открива нови светове пред себе си с една- едничка цел - да получи онова удовлетворение от отлично свършената работа. И удоволствието е пълно, когато има някой, който е достатъчно компетентен ( или понякога достатъчно добър лъжец ), за да оцени труда ти, да те похвали, да признае постиженията ти. Чувството, че си направил нещо , което не е останало напълно незабелязано, е невероятно - усещаш, че имаш нов прилив на енергия да работиш още и още, за да видиш отново онзи блясък в очите на другите. Положителната оценка е стимул, но у кого да я търсим ?
  
                 Има много хора, които вършат това, което им харесва, това, което ги прави щастливи и доволни, но често трудът им остава неоценен и много бързо бива забравен. Този факт кара твореца да прибегне към други методи за привличане на общественото внимание. Търсейки одобрението на останалите, човек несъзнателно слага "маската", която изважда на преден план нуждите на обществото пред нуждите на самия него. И точно тук, според мен, се корени проблемът на днешното претенциозно общество - това, че ТИ искаш АЗ да бъда този, който ТИ желаеш да бъдеш, но никога няма да бъдеш, не означава, че АЗ трябва да бъда този,когото не харесвам.Маската на лицемерието, фалша, суетата и глуповатостта е така добре прикрита, че понякога дори самият ти не знаеш дали я носиш, или не. А това е жалко. Жалък е също и факта, че дори аз, която трудно се поддавам на манипулации, понякога също преминавам границата без да се усетя... а толкова се старая...
 
                     И след тази кратка изповед аз все още си задавам въпроса дали си струва да правя нещо, което не искам и не ми доставя удоволствие? Понякога да, ако този, за когото го вършиш го заслужава. Но не винаги и не на всяка цена...




 keep on \\//
xX 

I'm so happy! I'm so happy! 
Даа, най - накрая си получих телефона! След близо 3-седмичен ужасяващо мъчителен период, в който беше на ремонт, той отново си е при мен. А се оказа, че просто зарядното е бъгаво... Толкова се зарадвах, че просто не се сдържах да не постна (: И най-хубавото е, че всичко, абсолютно всичко се е запазило като информация .. само като си спомня колко се бях панирала да не ми се изгубят файловете и номерата, чее.... 

again - im soooo happy 

Английска поезия

Направо съм потресена как е възможно никъде да не намирам това, което търся, а именно поезия от Едгар Алън По, Джефри Чосър, Пърси Шели и Джон Дън. За Бога, толкова ли е трудно библиотеките и книжарниците да се снабдят с тези книги?! Търся ги от задоволително много време и единственото, до което се докопах, е "Кентърбърийски разкази" от Чосър. Ще ги прочета и, разбира се, ще споделя мнение ( очаквайте и рейт в My GoodReads ), но просто не разбирам.. Дори в интернет няма достатъчно, само едно- две стихотворения, а това е крайно недостатъчно! Дори в оригинал няма почти нищо... Но, иначе, ако ти потрябва снимка на поредната изгъзица на Лейдито или какво сънувала Андреа, ще го намериш изключително подробно, в детайли...

Както и да е, с или без ядосване няма да намеря повече така че...

Ако някой, който прочете това и има нещо на тези автори или знае откъда да го намеря, моля да коментира, ще бъда безкрайно благодарна.


=)
хХ 

ВУМК

Тази сутрин на път за училище чух доста интересна информация относто колеж в Добрич, работещ с много чуждестранни университети. Обучението е 3 години и се води изцяло на английски и след като завършиш излизаш с две бакалавърски дипломи.

Прочети пълната статия


Разгледах сайта на колежа и съвсем спокойно мога да заявя, че останах очарована от специалностите и възможностите, които се предлагат. Всичко, което е описано звучи повече от добре, при това е на териорията на България. Но, разбира се, остава въпросът с таксите за семестрите. 1440 евро на семестър не са малко пари, въпреки че тази сума може да се редуцира... Не съм се интересувала как са таксите в други университети, но.. А и говорим за шест семестъра все пак. Както и да е, това е висше образование на едно наистина високо ниво по думите на ученици и преподаватели, явно си заслужава парите. 

И все пак, имам още две години да обмислям, пък и, кой знае, може още утре да си променя желанията, за кой ли път...

хХ