Всички ни учат да бъдем добри хора, да вършим полезни за обществото дела, да помaгаме безкористно и най - важното - да бъдем себе си във всеки един такъв момент. Но как да бъдеш себе си, когато си задължен да правиш нещо, което не желаеш? Как да помогнеш на някого, когото не харесваш или не познаваш? Само за да получиш одобрението на хора, с които не общуваш и на общество, което е ограничено до един егоистичен кръг от лицемерни личности? Ако това е причината, то тогава съжалявам, но ти си поредната жертва на това затворено в себе си общество, обсебено от мания за съвършенство, което, разбира се, трудно може да бъде постигнато. Наистина ли искаш да бъдеш част от всичко това?
Човекът е личност, човекът е творец, който създава, открива нови светове пред себе си с една- едничка цел - да получи онова удовлетворение от отлично свършената работа. И удоволствието е пълно, когато има някой, който е достатъчно компетентен ( или понякога достатъчно добър лъжец ), за да оцени труда ти, да те похвали, да признае постиженията ти. Чувството, че си направил нещо , което не е останало напълно незабелязано, е невероятно - усещаш, че имаш нов прилив на енергия да работиш още и още, за да видиш отново онзи блясък в очите на другите. Положителната оценка е стимул, но у кого да я търсим ?
Има много хора, които вършат това, което им харесва, това, което ги прави щастливи и доволни, но често трудът им остава неоценен и много бързо бива забравен. Този факт кара твореца да прибегне към други методи за привличане на общественото внимание. Търсейки одобрението на останалите, човек несъзнателно слага "маската", която изважда на преден план нуждите на обществото пред нуждите на самия него. И точно тук, според мен, се корени проблемът на днешното претенциозно общество - това, че ТИ искаш АЗ да бъда този, който ТИ желаеш да бъдеш, но никога няма да бъдеш, не означава, че АЗ трябва да бъда този,когото не харесвам.Маската на лицемерието, фалша, суетата и глуповатостта е така добре прикрита, че понякога дори самият ти не знаеш дали я носиш, или не. А това е жалко. Жалък е също и факта, че дори аз, която трудно се поддавам на манипулации, понякога също преминавам границата без да се усетя... а толкова се старая...
И след тази кратка изповед аз все още си задавам въпроса дали си струва да правя нещо, което не искам и не ми доставя удоволствие? Понякога да, ако този, за когото го вършиш го заслужава. Но не винаги и не на всяка цена...
keep on \\//
xX
Няма коментари:
Публикуване на коментар